Archive for March, 2008

Третото дело

Wednesday, March 26th, 2008

Еми ето

Има ли нещо като хората в тази държава???

Monday, March 17th, 2008

Поредния случай на некомпетентни служители - продавачи. Чудя се колко коства на един работодател да хване хора от кол и въже, но поне да ги обучи. Имало безработица, ами тогава защо няма конкуренция на пазара за работна ръка? А се налага неграмотни, сърдити на света, без желание за общуване с клиенти - младежи и девойки на средна възраст 18-22, които така или иначе ще приключат живота си като продавачи (най-много някой шеф на смяна да станат) да се чудят какво да ме лъжат и как да ми вдигнат кръвното, само и само да им мине работния ден и да вземат поредната заплата.
Пу-пу-пу аман. Защо аз и моите коеги трябва да минем през четири интервюта, всяко по четири часа и пак да не ни одобрят, защото трябва да можеш нещо друго освен да лъжеш, а персонала, който ни обслужва и прибира парите ни - може да е нехаен, безобразен и “смотан”.

Вчера си взехме прахосмукачка - аааааалилуя най-накрая :-) Според девойката - приставките са три точно за този модел, също и според книжката, макар да имам съмнения, че я е чела ;-) Оказва се, обаче, че точно в тази кутия има само две :-) Ама то е така, понеже самият модел е само с две :-) Това тяхното е като математиката - полагаме, че е вярно и го доказваме:

Боже, и тези хора гласуват и шофират!

Става дума за Техномаркет и колко рекламации трябва да отнесат, за да стане нещо от тях. А аз - този път нямам сили да се оплаквам, който има - да се бори.

Вече е официално

Thursday, March 13th, 2008

Кой каза? Какво каза? У ВОЛ НЕ НИ Е :-D хохохо - почти - по-скоро минаха 6-те ми пробни месеца и вече най-официално не съм trainee.

Miss being a trainee I will not!*

Шеееееееееееест месеца - цяла половин година, а съм пил за една, дет се вика ;-) Почти не я усетих. НО - понеже съм горда, че попаднах ТОЧНО на тези хора - екипЪТ!!! Събрани на едно място големите гурута, от които имам възможност да се уча - няма такава чест (е - освен, когато някой junior-че не се е учило от мен на времето - хихихихи). А и мястото си го бива - голямаТА фирма, за която мечтех цял живот (има и негативи, доста, в това фирмата да е голяма/огромна, но кой каквото си пожелае - аз - това исках). И преди съм изкарвала повече от 6 месеца на едно място - честна дума, но като че ли беше със зор. Все някой ще разкаже защо не се махах от Мока??? И да - Мока (Моканин, Mochanin) - любовта на моя живот - с нея ще сравнявам по-нататък. Няма как - почти две години дадох, за да разбера какво наистина искам, за да натрупам опит (не само професионален), за да се закаля и за да успея да откажа (няма бивш моканинец, всеки минал от там споменава години наред). Но - за Мока - по-надолу.

Какво имам - разните глезотии - като постояно манджа, пиене и плодове - придружени с кантар ;-) Пари за екипни излизания всеки месец и при всеки release - това беше ясно. Партита с бири и папо всяка седмица. Купища неща, които могат да направят скоро работата твой дом. . . Условията са доста добри - да не казвам, че не знам за подобни - стига това да е най-важното.
Хората - това нещо е първият показател, който трябва да се договаря на интервю за работа, а не парите или осигуровките. В Мока намерих хората, които СА всичко. Сигурно само те са попадали на толкова неземни хора / приятели - всичко. В голямата ми фирма е по-трудно да намериш дори и някой - мммм самотно е - особено, когато те гледат лошо, мусят се, цупят се, фучат покрай теб в собствените си компании, хилят се, къркат. . . самотно.
Работата - моята :-) Доста ясно е регламентирана. Имам си приоритетите, тасковете. . . на кого да разчитам. Не започвам вече просрочен проект за вчера, с което трудно отвикнах. Спокойствието да свършиш работата си за днес, да видиш края, да започнеш пак от начало. . . А не - винаги от средата и от краката за главата и в неистов постоянен хаос, в който сам не знаеш колко и какви неща си свършил, камо ли да обясниш в ежедневния репорт някому - Мока-style.
Работата - чуждата. Ами - не ми се наложи да ръчкам някого, да ми каже две приказки как се представям, както беше преди. Те ми казаха, че ми е изтекъл пробния период, а не аз на тях. Има си хора за всичко и не се стремим QA-ите да се правят на счетоводители Е - да, QA-ите знаят и какво е short cut и как да си отворят IE по по-бърз начин от start-> all programs-> etc. Да не говорим, че понятието Бази Данни не им звучи като кюфтета по чирпански. . . А в Мока се блъскат хора, просто, за да се запълнят местата.
Всеки има по някоя секретарка, която да не харесва. Но ако кака Стела (или мама, както й виках) беше руса - за мен само това й беше кусурът. Супер яка мацка, супер добро същество, което се стремеше да улесни живота ти, както може. И тъпото парче, което се появи на нейно място, което бе набедено за секретарка - тип шеф. Горкото, глупаффко е за две блондинки, злобно е, колкото всичките кучки зад блока и една до офиса, върши си работата точно, колко и аз й я върша и ммм създава главоболия като Лили Харизанова на новоприет студент. Но купуваше добре тоалетна хартия, то за туй май не трябва акъл, като гледам как при нас не го прави отговорен персонал (май чистачките си го вършат). . . накъде вървим - къде отиваме.
И още нещо - чудя се някой някога дали е излзиал по майчинство в Мока??? С 220 лв месечна заплата от НАП, които я идват, я не - някой си е забравил да плати осигуровки. . . Това вече нямам сили да коментирам. . . Само ще каза - голяма, установена фирма, в която си почти никой и съответно почти някой - можеш да отсъстваш ч месец или 1 година и после пак ще си част от екипа.

*Цитат от една фланелка на един Влади :-) Дано стигна до неговите успехи. . .

Енд айм бек ин да гейм

Sunday, March 9th, 2008

Вече не помня от кога - Merl не беше поемал чист въздух, камо ли да се докопа до социален живот. Със сигурност последно му беше преди да имам ani4ka.com. Което, от своя страна означава, че им е за първи път заедно :-) И като всеки пръв път, тръпката е невероятна. Има нещо красиво - Guns N’ Roses - So Fine. Има неизвестно - думите сами се редят от пръстите ми, без да знам за какво пиша и какво ще се получи, дали някой ще бъде задоволен или поне удовлотворен. Има големи очаквания - щеше ми се поне някой да се присети да се обади ;-) Има големи разочарования - не му е . . . опа . . . не е толкова голям. Има от всичко като за първи път - в леглото, до леглото (на земята), на масата, под масата . . .

* Merl (a.k.a. Merilin) е хубавецът м/у краката ми или - моята машина. Не беше пускан от септември и благодарение на обущаря вкъщи, вече имам обувки (системният администратор намери време да го реанимира).

** М/у краката, на и под масата, около и на леглото - понеже новото му място е плътно до леглото и трябва да седна на земата, да се подпра на леглото, докато монитора е на масичката, а самият ТОЙ е някъде там - отдолу. . . иска ми се да напиша заврян, но вече съвсем ще спра да знам за какво пиша.

*** И тъй - споменах ли, че няма смисъл нищо от това, което казах - няма смисъл и да се чете :-)  Просто съм вкъщи и си имам машинка :-)

Комисията прави нещо

Friday, March 7th, 2008

Развитието версия 1.0.28 (странно - нямам желание д апиша за хубави неща, само като някой ме ядоса :-( )

Последно, от комисията за защита на потребителите ми звъняха, да ме питат какво искам като обезщетение. Не знаех, че хората им звънят само заради обезщетението. Почувствах се супер глупаво, докато говорих с мъжа и нямах никакви претенции. Сякаш в гласа му звучеше - ми защо ни занимаваш с глупости, като не искаш обезщетение? Направих се на благородна (нали затуй им писах) - искам да си понесат последствията и да не се повтаря, искам да опишат подробно услугите си. . . все хубави думи - тогава имах вдъхновение да подреждам словата си крайно благотворително. . .

Никак не се чувствам удовлетворена :-( “Те” са ме лъгали в очите (и в ухото ;-) ) няколко пъти и всичко се решава с извинявай?!?!? Само аз ли съм учила математика (извинявам се, че е повече от “тях”), но и основното ми училище стига, за да различа 2% от 0.2% (например), а също и 0.1лв. от 1.0лв. КОЯ Е ТАЯ? да си мисли, че може да ми казва “извинявай, разполагаш със сметката си по всяко време, с/у мин 1 лв.” А аз бих казала - ЦЯЛ един лев (до скоро с толкова можеше да се купи хляб за цяло едно семейство за цяла седмица - питайте Карбовски какви неща показваше).

Никак не съм удовлетворена и искам да не съм толкова ядосана, за да мога да наредя думите си по-добре.

Получих това:

 

Уважаема г-жо Тагарева,

Във връзка с Ваша жалба от интернет страницата на Банката бихме искали да се извиним за създалата се ситуация и да Ви информираме, че съгласно Инструкцията за дебитни карти на ОББ АД промяна на клон получател на карта /различен от първоначално посочения от клиента в молбата при издаването на картата/ е възможно чрез:

1/ Подаване на Заявка в клона където желаете да получите картата си или

2/ Чрез Центъра за обслужване на клиенти на тел 070011717 след съответна идентификация.

Това е услуга създадена изцяло за удобство на клиентите ни и никъде банката не се е ангажирала с конкретен срок, тъй като се спазва предвиденият в Закона (Наредба 16 за електронните платежни инструменти – чл. 10) срок не по-дълъг от 15 дни. В конкретният случай Вие сте получили картата си за 10 работни дни.

За времето до получаване на картата Вие разполагате със средствата по сметката си във всеки един момент, като таксата за касово теглене е 0.2% от теглената сума - минимум 1 лев.

На 19.02.2008 г. Вие теглите от Ваша сметка BG38UBBS80021075602019 сумата от 300 лева с „такса теглене”- 1.00 лв.

С оглед запазване добрите взаимоотношения таксата от 1.00 лв. е сторнирана и върната по сметката Ви към дата 29.02.2008 г.

Като се надяваме на разбиране от Ваша страна, оставаме с надежда за добри бъдещи взаимоотношения. В случай, че имате допълнителни въпроси сме на Ваше разположение,

С уважение,

Гергана Коларова

Сектор Жалби на клиенти

 

и моят отговор:

Здравейте,

Отново виждам поредните несходства - чудесно е да предлагате подобна услуга за мое (чуждо) удобство, но не мислите ли, че трябва да укажете / напишете / предоставите в устен вид / запознаете служителите си и прочие какво точно представлява тази услуга? Тук стъпваме вече до заблуда от страна на няколко Ваши (банкови) служители спрямо мен и държа да съм сигурна, че когато утре звънна на дадения ми от Вас телефон ще ми кажат точните срокове. (Няма да споменавам нехайството по отношение на служителите, с които се сблъсках лице в лице) Вие сте първия човек, който твърди, че изпращането на един факс, поръчването на куриер и доставката отнема 15 дена, защото никой не е споменавал подобен срок. А се запознах толкова подробно с процедурата не по свое желание, а понеже се оказа, че “факсът не се е получил” - това беше на 10-тия ден, а не при получаването! И понеже Ваш служител ми каза - “Да не мислите, че аз ще я доставя - ще извикаме куриер.”. Нито съм питала, нито съм се държала грубо, просто исках да знам срокове! Няма да коментирам държания ми тон. . .

Следващата заблуда - тук вече мога да цитирам и името на служителката - на въпроса ми колко удържате, когато тегля пари от клона, с вносна бележка, отговорът беше - 2%. Държа и с това да запознаете клиентите си - след като са незапознати. И отново - разликата между 0.1лв и (в случая, понеже струва ми се 2% също е различно от 0.2%) 1лв е забележима. Което предполагам обяснява загрижеността и неудобството, което ми е причинено.

Благодарна съм за възстановяването на сумата. Единствената причина да подам тази жалба, обаче, е да спестя своите изхабени нерви, притеснения, загуба на време, телефонни разговори (които не са моя работа) и куп неприятности на себе си следващия път, както и на други хора, които знам са имали подобни притеснения.

Най-лесното решение е да сменя банката си, но не желая това, защото имаше услуги, от които бях доволна. Моля, не ме карайте да го правя и МОЛЯ, регламентирайте предлаганите услуги. Запознайте и служителите си с тях.

Регламентирайте и ясна схема с подаване на жалби, т.к.
1. попитах мога ли да подам жалба в този клон - отговорът беше - в главния клон.
2. Пратих писмо на предоставения от Вас адрес (електронен) и разбира се - от него отговор не получих.
3. Прибягнах до възможни методи.

С уважение:
Ангелина Тагарева

Бях ядосана :-( - още съм.