Smile!

Има ли смисъл? Май по-скоро не, докато има някой над нас и той е на мнение, че “Нямаш достатъчно опит и познания” да дадеш мнението си.

Разправяше, че е МК - ето да я чуеш пак:

Higher and higher - Jet Black Joe

Day by day, I dont know I dont Know what to do
but i´ll try, but i´ll try just for you ohh

Higher and higher with you again
and I know I will never touch the ground
Higher and higher with you my friend
and I know I will never touch the ground

Dont you feel like dying when everything is real
we must carry on and never stop
Said I do believe in prair, but I dont believe in pain
we must find a way to reach the top

Higher and higher with you again
and I know I will never touch the ground
Higher and higher with you my friend
and I know I will never touch the ground

It makes you feel like flying , it makes you feel insain
makes everything you know and ever seen
cause I dont believe in reason, and I dont believe its real
why must I find a way for me to be

Higher and higher with you again
and I know I will never touch the ground
Higher and higher with you my friend
and I know I will never touch the ground

Day by day, I dont know I dont Know what to do
but i´ll try, but i´ll try just for you ohh

След като бе наречен “пришълец”, заради снимката си, бебо реши да се пробва да докаже и на мен, че е несвойсвено да имаш нещо нейде в коремчето.

Един вид: бебо реши да смени позицията си, което било нормално, но на външен вид не е много нормално. Изглежда като топка или по-скоро буца, крайно несиметрична някъде вляво, която от време на време шава, като по филмите за извънземни и зародиши по коремите на майките.

Уважаеми, това е Бебо

Тук е на три месеца или по-точно на 14 седмици и 4 дена. Както се забелязва - 8.38 см. На този преглед казаха,че ще е 100% МЪЖ (метнал се е на тати си от кръста надолу, а и нагоре съдейки по коремчето).

Вчера отново имаше преглед - вече в почти 19-та седмица, отново навърдиха на мъж - друга лекарка - виждало се супер ясно. И отново натвърдиха колко е голям. Изглежда с около месец по-голям - папа по много, явно

Онзи ден - неделя - 13.04.08 се и разшава за сефте. Като истински кавалер доста нежно в началото, но всичко трая три дена - днес вече е луда глава и няма търпение да си каже всичко. Рита като Гунди на мач с Англия.

Хайде пак ще пиша скоро;-)

Бебо е най-големият герой, след като преди две седмици стигна до Банско, тази седмица се качи и над божествен водопад с височина 63 метра и име - Боров камък, край Враца, в местността Вратцата.

Пътят беше доста поносим, средна скорост 160 км/ч. и няколко нарушенийца тук и там. Наложи се да оставим 20-тина лева в жилетката на

, който отдалече е повече от истински, само никога не сваля ръката. . . Историята е следната - загубени по път към хотела, нейде след Враца (в последствие се оказва, че това е входа на увеселителен парк “Приказката”), аз съм във втората кола от колоната. Първата предприема неправомерно изпреварване и да не изпуснем, нашата кола веднага последва примера. Но се натъкваме на 100-тина метра от този полицай вдигнал палка за първата кола. Тя включва аварийките и намаля, за отбиване. Но полицаят не сваля ръката - край - значи е за нас - а вече сме на 5 метра. Още един-два и смях започва да се лее от устата на шофьора. Оказа се, че чичко полицай е манекен - внимавайте, че никога не се знае с тия чичковци.

Последва настаняване, събиране и понасяне към заветната цел. В сборния пункт - “Приказката”:

момчето-водач ни успокои - ще се качим до горе с колите и после има само 15-30 минути ходене пеша Това и очаквахме. Срещнахме се с баш-водача.

“Искате ли еко-пътека?” - “Искаме”. Кой да заподозре, че този разговор се нуждае от последица от обяснения - оставяме колите тук и се юрваме да катерим 2 часа?!?!? Никой. На 15-тата минута, доста тежък маршрут - все пак започнахме да задаваме въпроси. Оказа се, че с тази еко-пътека сме се отклонили от първоначалния план бая. Пот, мрънкане, тук-таме сили за снимки и доста дълго за обяснение катерене, което има изцяло в снимки, ни отведе до самият водопад. Оттам имаше около 15 минути до върха, от който се спускаха, но въпреки разказите на баш-водача как покатерили мацка в 6-ти месец и два пъти по-голям от моя корем - аз не посмях.

Спускането също си взе своето, по доста мокра и покрита с шума пътека. При колите нямахме сили нито за скари, нито за пържоли, само за по бира на човек. Стигнахме обратно в парка и там беше крайното размазване.

Евала на готвачите, за силите и още повече за храната!!! невероятно вкусно. Повечето не успяха да стигнат до хотела дори за душче.

С неповторими истории и доста смях - само на бирите, които бяхме взели за “обяд” приключи вечерта.

Сутринта - доста студена, само се надигнахме до колите и потеглихме обратно.

Поредният хепи дей покрай банкиранията Но най-накрая успях да си “взема” сертификата за онлайн банкирането - дадоха ми го в плик - хартиен Вие как взимате вашите сертификати???

Та след глупавото изживяване в банката - пресичам си аз на зелен светофар, по пешеходната пътека и чувам набиване на спирачки Упс - микробусът до мен беше големичък. Невъзмутимо си продължих и чух - “ГЪССС. . .” с коефициеант K. Явно имаше нужда от помощ - не се чуватваше добре шофьора. . . Ама нека не знаем кой къде има предимство, а аз ще си пресичам все така невъзмутимо и все така няма да се оглеждам на пешеходните пътеки, които търся, както пушач търси кошче (Ju ти си изключение).

Ето един ден от дневника на един програмист, по истински случай:

Четвъртък, 10.04

11:28 дойдох на работа, но първо бях минал за закуска от кафето. Хапнах и разредих с малко сокче.
11:40 о-оооу излизам от стаята
11:58 още не съм се върнал - какво си мислите, че може да правя?

(!** загадка едно! какво може да прави героят след закуска? ще оставим на читателите като елементарно упражнение да си отговорят.**)
12:06 обратно - имам малко работа и колегата ми казва да не се преуморявам. Едва ли се шегува, като се има предвид вида ми - червени очи, прозявам се. . . добре, да беше понеделник - поне щях да поспя на срещата на екипа.

12:15 о-оооу - пак навън - ама какво мислите, долу имаме машина за кола, има храна, има сокове, плодове, трябва да се разведрявам.

12:32 че аз да не съм луд да седя пред компютъра, само ми се морят очите - по цяла нощ го правя, а сега и на работа - ДА, ДА. А и шефката ми я няма - няма кой да види, само спокойно - всичко е наред.

12:40 Връщам се с още една закуска в ръка и количка с мисълта- “навънка колко е приятно. . .”

12.56 Основно се чешкам зад ушето, ама нали почистих нослето . . .

13:20 зън-зън - “аааало” . Вече не съм в стаята. Но за 2-3 минути.

13:43 тооолкова ми се спи вече - раздразнителен ставам. Ама изпуснах момента, обикновено дремвам, докато я няма шефката. А и не съм обядвал още - абе, не е ден за преумора - к’во да си давам зор?

14:14 Не съм ставал отдавна Ми да взема да полегна - той столът е почти счупен и се обръща на 45 градуса - така работя най-добре. Размислих се над думата работя. . . и как работя . . . абе, те и шефовете ми искат да ме видят как работя, ама умело им се изплъзвам - голям съм хитряга.

14:20 Ми - да ида до банката - днес посвърших доста. А и не ме свърта - странен ден. . .

14:52 Обратно на работа - да разменя няколко приказки, да се протегна - временце си е за следобеден сън - баш по това време е и другите дни.

p4 change -o
‘create_bmps_submit_template’ validation failed: no error message

Диагноза:

“Счупен темплейт”

След изследванията:

“Няма шина, за гипсиране”