Smile!

И ще ти оставя. Или ще дойдеш? Колко време ти трябва? Само 13 часа? Тоя път ти ги давам, не само един - 13, само си ела. Моля те.

Azzie:
i ako e dobro ditieto
Azzie:
6te ima
Azzie:
ne znam kakvo:) ama ne6to:)
Dobs:
kakvo?
Azzie:
vinagi se stiga do kakvo:)
Azzie:
mi - ko iska ditieto?
Dobs:
mi
Azzie:
stava:)
Azzie:
6te polu4i golqmo “mi”
Azzie:
ama kakvo e mi?
Dobs:

Azzie:
mi e usmiffka???
Dobs:
mi da

Никога няма да успея да забравя деня, в който разбрах. След поредицата shits, които претърпях, единствения ми отдушник беше да съм някъде из офиса. Тогава - отново в тишина, стояхме с Ицо и Васко в стаята. Телефонът извибрира. Malcho.

- Кажи, лапе?

- Добри почина.

- Моля? Успокой се, обясни.

- Добри е починал снощи.

Не осъзнах. Като че ли водихме този разговор дълго, а бях минала две крачки и дори не успях да изляза от стаята. Просто се сринах - долу. Оттам спомените се губят. Говорих с много хора - къде, какво, как - не знам.

Нека се видим довечера. Една, две, три бири - не помня. Не помня кои бяхме - някои. Помня думите - ти значеше много за него. Ти значеше всичко за него. Той не успя да те преживее. Помня всичко, което не може да е било истина. Не може никога да не го е казал. Не може. НЕ може да има толкова чисто нещо на този свят. Да си мълчиш, много и дълго. Да притъпяваш всичко, да понасяш всичко и да слушаш всичко. Не и на този свят. И никога повече няма искам, както никога педи не е имало.

Беше казал, че искаш да си кръстник на децата ми. А тогава още ги нямаше. Сега бебо расте и. . . искам да притежава частичка от добротата ти. Искам да носи името ти, а не заслужавам да му го дам.

Ей, човече, страшно е без теб. Понякога е толкова, толкова страшно. И сега. . . и . . . искам да пусна всичко по тревата, но не става. Брин-брин. . .

This entry was posted on Saturday, June 28th, 2008 at 2:50 pm and is filed under Mine it is, муце. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.