Smile!

Някой ден, всичко, което си успял да постигнеш и сътвориш в живота си, се връща. Връща се тройно. Връща се на теб, на близките ти, на тези, които обичаш и на тези, които обичаш най-много - децата. Трябва да съществува канон, който да ограничава злите, долни, подли и очарователни хора да имат близки, да правят деца. Трябва да има мярка, която да ги ограничава до това, което заслучават, а не както е сега - да им се дава шанс да продължават. Нямам вяра в това, че хората се променят. Че доброто може да промени. Че искреността предизвиква искреност. Не! Колкото си по-чист, толкова повече те мърсят. Толкова повече си играят с теб. Превръщаш се в долно, нисше същество за гавра на по-силните. За забавление. За надпревара кой ще те срине по-бързо. И ако случйно свариш нейде топлина и добро, още преди да ги оцениш, се превръщаш в тъпака, койт се гаври. Всичко е толкова опорочено. Аз чакам теб, ти чакаш мен. Deadlock.

This entry was posted on Saturday, June 28th, 2008 at 2:25 pm and is filed under Mine it is. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.