Smile!

От сутринта се правя, че не знам кой ден е. Че днес не е ден. Че . . . И както беше никой ден от миналото като писмо от нищото, на телефона изкочи - “Бринчо 30″. Не можах да го махна - само му дадох snooze. И сега сигурно пак е там.

This entry was posted on Thursday, July 31st, 2008 at 4:22 pm and is filed under муце. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.