Smile!

Време за ПАРТИИИИ Ето това чаках около 9 месеца толкова направих тук. . . и сега - ей го на

http://www.vmware.com/download/srm/

Трябва да забранят по филмите да дават бременни. Страшно много заблуда се крие в това как единствените проблеми на бременните са хормоните, купуването на дрешки, легла и подобни придобивки, обзавеждането на стаи и прочие. Никъде по филмите не казват как 100% от бременните имат отоци и как не винаги това е нормално. Никъде не казват за ужасните неща, които се случват с тялото и вътре в него по време на бременността. Нейсе.

Вчера с бебо бяхме на преглед Той е супер - лекинко обърнал гръб на света и поседнал по дупе, младежът не пожела да си покаже “топчетата”, както лекарката нарича белезите, че ще е момче. Отново вършееше из дома си и не заставаше мирен, за да му вземат мерките Браво, маме, няма мацка, която да те задържи на едно място!!! Видяхме и чухме и сърчицето. На виждане е като макет на човече с прозрачна кожа, под която е сложена камерка да се свива и разпуска. На чуване е като прахосмукачка със специални ефекти от тропане на тръбите На живо е неповторимо изживяване. Ухх - трудно се пресъздава.

Не е ясно, обаче, дали мама е добре. Пуснаха ми изследвания за нещо, което карало бъбреците да отделят белтъци и да задържат вода - с две думи отоци по крачетата, поради които не мога да си намеря буффки. Пуснаха и редовните изследвания за анти тела.

Давам съвети и всякакви - и примери.

През сълзи се чудя какво да напиша и като събера думи - ще. Иначе казано присъдата на убиеца на Добри е условна!

И всичко му е наред, съвсем си е нормален, даже вече не е толкова огромен Ще кача и снимките, от които нищо не се разбира

Сутринта, докато се пробуждах се сетих за една стара случка с едни прастари хора. . .

Беше във времето, когато още бяхме семейство Бобеви от Ско(белев). Бяхме си пак казармата, само дето барабар Аз с мъжете вече живеех там. Денят беше 7-ми декември от 2006 година. Както винаги с Лупо (Любо или Любс) водехме нещо като разговор, в който аз участвах, но не беше ясно той къде е. Питах го кога има рожден ден. Дълго време отказваше да ми каж, което за мен беше супер странно - с чистата си душа и сърце не подозирах нищо. Но явно много странно ми беше хрумнало точно тогава да питам. Залъга ме доста добре с някаква дата от януари месец, дори цитира и зодия - та се хванах като пич.

На следващия ден - станала рано зарана нашата меца мецана - заварих (обичайно за онези дни) Добс в офиса към 9, 9 и нещо. Посрещна ме с думите - днес Любо има рожден ден - трябва да му вземем нещо. УАУ! Реших, че нещо ме мотаят тия двамата. . . Но толкова се бях вързала за януарската дата, че отрекох да приема предизвикателството. Да, бе, да - днес - що да ме лъже, нали вчера го питах. Еми - що, що - още не знам, Добри извади от бюрото на мама документ, в който ясно си показваше 8ми декември. Е! НЕ! Цял куп емоции, цял ден трудно се описват, но в крайна сметка тайно взехме слушалки - с едно наум, че не е днес, ама а’е. . .

Поднасяйки му ги - се обърна към мен - ТИ ЛИ БЕШЕ. Това почти ме разрева, но погледа на Добри ме довърши - той беше. Той винаги е бил. Не съм сигурна, че двамата успяха да се обяснят. Не съм сигурна дали имам общо, но съм сигурна, че чувствам вина за появата си там. Между тях. На неговото място. С неговите проекти. С неговата любов. И на него беше обещал да не го дава, но го даде. . . и задържа мен. Чувствам, че винаги ме обвиняваха, че си е тръгнал - и двамата. И тогава имаше значение. Но сега е непоносимо - цял ден. Счупих ги, после и аз се счупих и отнесох куп хули и обвинения, без да мога да обясня. Никога няма да мога да обясня или да си обясня какво се случи и защо се случи.

Има ли смисъл? Май по-скоро не, докато има някой над нас и той е на мнение, че “Нямаш достатъчно опит и познания” да дадеш мнението си.

Разправяше, че е МК - ето да я чуеш пак:

Higher and higher - Jet Black Joe

Day by day, I dont know I dont Know what to do
but i´ll try, but i´ll try just for you ohh

Higher and higher with you again
and I know I will never touch the ground
Higher and higher with you my friend
and I know I will never touch the ground

Dont you feel like dying when everything is real
we must carry on and never stop
Said I do believe in prair, but I dont believe in pain
we must find a way to reach the top

Higher and higher with you again
and I know I will never touch the ground
Higher and higher with you my friend
and I know I will never touch the ground

It makes you feel like flying , it makes you feel insain
makes everything you know and ever seen
cause I dont believe in reason, and I dont believe its real
why must I find a way for me to be

Higher and higher with you again
and I know I will never touch the ground
Higher and higher with you my friend
and I know I will never touch the ground

Day by day, I dont know I dont Know what to do
but i´ll try, but i´ll try just for you ohh

След като бе наречен “пришълец”, заради снимката си, бебо реши да се пробва да докаже и на мен, че е несвойсвено да имаш нещо нейде в коремчето.

Един вид: бебо реши да смени позицията си, което било нормално, но на външен вид не е много нормално. Изглежда като топка или по-скоро буца, крайно несиметрична някъде вляво, която от време на време шава, като по филмите за извънземни и зародиши по коремите на майките.

Уважаеми, това е Бебо

Тук е на три месеца или по-точно на 14 седмици и 4 дена. Както се забелязва - 8.38 см. На този преглед казаха,че ще е 100% МЪЖ (метнал се е на тати си от кръста надолу, а и нагоре съдейки по коремчето).

Вчера отново имаше преглед - вече в почти 19-та седмица, отново навърдиха на мъж - друга лекарка - виждало се супер ясно. И отново натвърдиха колко е голям. Изглежда с около месец по-голям - папа по много, явно

Онзи ден - неделя - 13.04.08 се и разшава за сефте. Като истински кавалер доста нежно в началото, но всичко трая три дена - днес вече е луда глава и няма търпение да си каже всичко. Рита като Гунди на мач с Англия.

Хайде пак ще пиша скоро;-)

Бебо е най-големият герой, след като преди две седмици стигна до Банско, тази седмица се качи и над божествен водопад с височина 63 метра и име - Боров камък, край Враца, в местността Вратцата.

Пътят беше доста поносим, средна скорост 160 км/ч. и няколко нарушенийца тук и там. Наложи се да оставим 20-тина лева в жилетката на

, който отдалече е повече от истински, само никога не сваля ръката. . . Историята е следната - загубени по път към хотела, нейде след Враца (в последствие се оказва, че това е входа на увеселителен парк “Приказката”), аз съм във втората кола от колоната. Първата предприема неправомерно изпреварване и да не изпуснем, нашата кола веднага последва примера. Но се натъкваме на 100-тина метра от този полицай вдигнал палка за първата кола. Тя включва аварийките и намаля, за отбиване. Но полицаят не сваля ръката - край - значи е за нас - а вече сме на 5 метра. Още един-два и смях започва да се лее от устата на шофьора. Оказа се, че чичко полицай е манекен - внимавайте, че никога не се знае с тия чичковци.

Последва настаняване, събиране и понасяне към заветната цел. В сборния пункт - “Приказката”:

момчето-водач ни успокои - ще се качим до горе с колите и после има само 15-30 минути ходене пеша Това и очаквахме. Срещнахме се с баш-водача.

“Искате ли еко-пътека?” - “Искаме”. Кой да заподозре, че този разговор се нуждае от последица от обяснения - оставяме колите тук и се юрваме да катерим 2 часа?!?!? Никой. На 15-тата минута, доста тежък маршрут - все пак започнахме да задаваме въпроси. Оказа се, че с тази еко-пътека сме се отклонили от първоначалния план бая. Пот, мрънкане, тук-таме сили за снимки и доста дълго за обяснение катерене, което има изцяло в снимки, ни отведе до самият водопад. Оттам имаше около 15 минути до върха, от който се спускаха, но въпреки разказите на баш-водача как покатерили мацка в 6-ти месец и два пъти по-голям от моя корем - аз не посмях.

Спускането също си взе своето, по доста мокра и покрита с шума пътека. При колите нямахме сили нито за скари, нито за пържоли, само за по бира на човек. Стигнахме обратно в парка и там беше крайното размазване.

Евала на готвачите, за силите и още повече за храната!!! невероятно вкусно. Повечето не успяха да стигнат до хотела дори за душче.

С неповторими истории и доста смях - само на бирите, които бяхме взели за “обяд” приключи вечерта.

Сутринта - доста студена, само се надигнахме до колите и потеглихме обратно.